***
Създавам себе си, думи, неща…
Житейски експерти ме питат:
„Това защо е така?”
Критици обаждат се:
„Определено е грозно!”
Първи съветници:
„Да. Прекалено твърде помпозно”
Какво ми остава да кажа освен
„От младостта ми, прощавайте…
Може би по-нататък по пътя
по добре ще скалъпя калъпа.”
По нататък… умирам. Оставам думи, неща;
вземам себе си горе.
„Това защо е така?”-
небесни експерти-
„Ни в клин, ни в ръка!?.”

„От живота, признавам си.”-
премятам глава.