It's Heaven Above

After I have run for a minute, for an hour, a mile or so,

After I have run my legs to exhaustion,

And my heart and my soul even more

I lie in the centre of the stadium

And spread arms and focus my mind

I see purple and orange clouds darkened

By the night summer shades in the sky,

bugs are flying around me,

and so are the people, but legging,

and sprinklers are showering round

all little creatures and gravel, and air…

At that moment, just at that moment

the Earth is supporting my back

and all my power is whisper, to whisper

It’s Heaven above..

***

This state I am in…

I want to pour paint into matter

Wildly I want it all to let go,

explosion of thoughts ruptured to feelings

all gathered and shot at a canvas..

I don’t want completeness, linearity of expression

And shortness suggesting deepening thinking

Cause how can a mind fragmented in patterns

See itself clear and whole in а meaning

I don’t want an easel with light legs and nails

One breath is enough to blow it away

It’s too much precarious

For so much emotions

And little, and narrow, and thin, and unfit..

For so much passions stirring the water

Wild and boiling in this body container

I want a canvas twice as my stature

I want it fixed firm on the ground.

And let the ground be vertical static!

As static as all earthly winds in a stupor

I want all my feelings straight in a bucket

I want them all shatter and clatter

And fingers so strong as to heave

This passionful bottomless bucket..

And splash the canvas all over with it..

I want splashes larger than life

Yellow in color, whizz through the air,

And split it in atoms, and split the time pattern

And fall on the canvas with the heaviest crash

that heaviness’s ever been dimly aware..

Пак за мъжа и жената

"в две думи"

Мъжът поема в много посоки, жената тръгва от един край.

Под масата

Добре дошли в моя дом на вечеря..Заповядайте направо в хола.

Те престъпиха през прага и се озоваха в стая с висок таван и широки прозорци. Очите им се спряха на тъмно червен плътен килим, върху който грееха изсъхнали златисти слънчогледи, пришити към него толкова умело, че листата им не се разпадаха, дори когато стъпваха върху тях. Над пръснатите слънчогледи в средата на стаята бе разположена най-странната маса, която можеха да си представят. Това беше широка, дълга, квадратна дъбова маса, с масивни дървени крака и височина около два метра и половина.
Заповядайте! Седнете, където пожелаете на пода.
С огромана изненада те откриха, че вечерята щеше да се състои под масата. На пода бяха вече наредени купички и блюда пълни със чудни сосове, прошарени с ухайни билки, ванилови кремчета, поръсени с канела и медени капки, сладки и солени ядки с екзотични форми и аромати, кръгли хлебчета, намазани със масло и поръсени със сусам, чашки, напълнени със сок, толкова сладък, гъст и непознат, че дори и сто пъти да го бяха опитали, пак нямаше да могат да определят вкуса му. В средата между всички тези деликатеси стоеше шише, обвито с цветни платнени тънки и широки ленти със звездички и мъниста, пришити към тях. До него гореше свещичка с най-наситения оранжев цвят,който детското им око някога бе виждало.
Заеха местата си около наредените в кръг блюда и изпитаха хем страни, хем познати чувства. Закотвиха уюта, който изпитват децата,когато са скрити под леглата и масите и знаят, че това е техният непокътнат остров, откъдето наблюдават външния свят, но външният свят не може да нахълта при тях, освен ако те не го поканят да влезе кротък, благ и добър. Припомниха си колко е хубаво да изпитваш изобилие заедно с други хора, отпуснаха умовете, отвориха сърцата и хиляди идеи затанцуваха като цветни искрици в главите им.
Приборите натежаха в ръцете ни ,изправихме гърбове и заоглеждахме с цветни очи, драперията на покривката, която висеше във въздуха и приличаше на перденца, спуснати до средата от курниз на прозорец. През извезаните геометрични формички на покривката преминаваха порозовелите лъчи на вечерното слънце и се преплитаха под масата като нишките на лабиринт, създаден от щастие. Между краката на тази необичайно висока и просторна маса сякаш имаше цветен стъклопис, който беше направен от ефирен, плътен и изпълнен с живот въздух, който ръцете ни прорязваха леко като птици.

Знаете ли днес, хвърляйки случаен поглед на един епизод на Улицата, в който пред Кръстю Лафазанов бях строена като офицери няколко жени, се замислих за един прекрасен аспект, който съществува във връзката между мъжа и жената. Благодарение на мъжа жената концентрира в една точка силите си, а благодарение на жената мъжът разпръсква в повече посоки уменията си. Не е ли прекрасно как се допълват? Фрагментите са обединени от един фокус, а фокустъ се разпада на фрагменти.

Аз горя като цвете през август,
като пролетен дъжд през април,
като шарен септември в гората
и изсмукан до бяло факир.

Експериментална терапия

Боли ме ухото във късен следобед;
оранжево-розови листи кръжат.
Със празна затоплена чаена чаша
заxлюпвам ухото си, да го стопля-
На смърт! Или ще го излекувам-
сякаш допирам се в морски рапан-
и чувам туптежа на пяна в скалите.
Там и отвън..
шумовете от улица глъхнат, отделят се.
Тук и сега тъмното дъно на чашата вихри се
в черна изсмукваща дупка…;
равномерно пулсираща, бавно поглъщаща
тънката бодната болка.
Ухото остава. Следобедът същият…