***
Ако душата разпилее многоцветните си фасетки
от брилянтно красиви идеи
и подхвърли билюри във ръцете ни светещи,
и късмети в целофан и дантели,

ако очите ни спрат да отдъхнат в очите
на пътуващи приказни старчета
и заместим предишните сдъвкани истини
със поля от цъфтящи глухарчета,

ако носим вместо щит или броня
ризи от бликащи ручеи
и си плащаме хляба с цветчета от роза,
и се храним от слънцето в скута ни..

То тогава …”ако” ще изчезне
ще бъдат фактите красива подпора,
а не грозни отломки от бедствия
в разпиляното жито на болна История.