***
Да скачаш из потоците поройни
на сипещ се във мрака дъжд,
да свирят с тялото ти капки звънкостройни,
да те излеят в капещ мъж.
Да се превърнеш в еластична орисия,
да гънеш земните стихии,
да изковеш със тях ковчега на небето,
за да се скрият вкупом земните светии.
С кристална свеж краката ти да щъкат
в избилите залежи на земята.
Да- това е радост във сондиращия мъж,
проходил из... изтекъл с водата.