Великденско

...варено, поръсено с размисли..


Отнесена от предвеликденска летаргия,
полюшвам в стаята си мисли разтревожени.
Не пия само еликсири от ирония!
Съставките са по-многообразни.

Странични реакции например ме възпират
да сътворя Земя от всичките си чувства...
интерпретират ме и живо коментират,
че в думи съм кована, а не пускам.

Затова съвсем изневиделица,
със малко ритъм, рима и поезия,
ще продължа небрежно, да разкажа:

Как люлякът над вазата пълзи
и натежава на главата на баща ми,
която нарисувах със бои, осмислено
огромната ми черно-бяла детска снимка
зад него неразклащащо мълчи.

Как майка ми от дневната оттатък,
безспорно казвайте й “Музика и танц”,
запалва тъмнината пред вратата
и експлодира в лъчезарие, а транс-
от него може да се храни всеки,
внезапно срещнал я из своите пътеки.

Как новините пак се хвалят с разрушени диги
балконската ни печка им ръмжи.
А татко между тях по даскалски разтрива..
кюфтета в лук, брашно и бъднини.

Как грозни думи чувства уплътняват
на хора, разбеснети под балкона
и рикоширайки в главата ми формират
бермудски триъгълник със стайната икона.

Как русенци прииждат на опашки
към църквата до кръст в земята вбита.
Размятат свещи , мерят скромно с прашки
камбаната.
Да звънне донасита.


И след като грижливо изчислиме
кое яйце ще бъде наш борец,
и легнем,
и широко се прозинем със още козуначена уста,
Великден идва.. телефонно да си кажем
Христос възкръсна след като умря.

Воистина!