***
Подадох й брошурата, хвърчаща,
а старата жена благодари.
Пое я бавно с ръка..,
разминахме се с погледи,
надолу продължих, видях..
два пръста с пожълтели нокти.
Животът крехък. Пътят си завършва.
Флуидна младостта ми - в извънвремие,
а старостта й-архаична вкаменелост-
отдавна твърде дълго е във времето.
Ни шарж от драма, нито отегчение-
прекрасно просто и съвсем естествено.