Експериментална терапия

Боли ме ухото във късен следобед;
оранжево-розови листи кръжат.
Със празна затоплена чаена чаша
заxлюпвам ухото си, да го стопля-
На смърт! Или ще го излекувам-
сякаш допирам се в морски рапан-
и чувам туптежа на пяна в скалите.
Там и отвън..
шумовете от улица глъхнат, отделят се.
Тук и сега тъмното дъно на чашата вихри се
в черна изсмукваща дупка…;
равномерно пулсираща, бавно поглъщаща
тънката бодната болка.
Ухото остава. Следобедът същият…