От вътре, от дълбоко, от слънчевия център,
разсейващ кръг, във кръг, във кръг,
през многопластови пространства,
чиято ярка озареност,
със по идея потъмнява,
когато до устата приближава
пътуват букви в светли струи,
и сякаш дълги ленти са на Бог,
с които той обгръща се в спирала,
танцувайки под слънчевия извор.
Познати, непознати спойка букви,
когато стигнат здрача на устата
преливат се изчезващо със мрака.
И смисълът, която всяка е,
изгубва доброволно своята плътност
и влиза в етап „Ще е.”
Отваря се устата и на светло.. излиза
цяло изречение-
дете, пристигащо от светло
в друго светло измерение,
но станало земя, която
създава слово за вселената.