Виж.., аз съм кестен-
със бодлите си наперен.
Недей ме гали, пръстите си драскаш;
хвърли ме в земята с всички сили.
Ако се пръсна,
ще изскоча многоточие
пред крачките ти кратки и завършени..
Ако с зелената обвивка си остана,
тогава нещо си объркал.
Не съм аз кестен-
орех костелив съм,
прицелващ се в главата ти-
тепърва.
1 коментара:
По-скоро жената на никъде не тръгва, а чака някой да я заведе :)
Нещо прашасал ми се струва този блог?
А едно време живот и идеи са кипяли...
Публикуване на коментар