"в две думи"
Мъжът поема в много посоки, жената тръгва от един край.
сряда, 18 юни 2008 г.
понеделник, 9 юни 2008 г.
Под масата
Добре дошли в моя дом на вечеря..Заповядайте направо в хола.
Те престъпиха през прага и се озоваха в стая с висок таван и широки прозорци. Очите им се спряха на тъмно червен плътен килим, върху който грееха изсъхнали златисти слънчогледи, пришити към него толкова умело, че листата им не се разпадаха, дори когато стъпваха върху тях. Над пръснатите слънчогледи в средата на стаята бе разположена най-странната маса, която можеха да си представят. Това беше широка, дълга, квадратна дъбова маса, с масивни дървени крака и височина около два метра и половина.
Заповядайте! Седнете, където пожелаете на пода.
С огромана изненада те откриха, че вечерята щеше да се състои под масата. На пода бяха вече наредени купички и блюда пълни със чудни сосове, прошарени с ухайни билки, ванилови кремчета, поръсени с канела и медени капки, сладки и солени ядки с екзотични форми и аромати, кръгли хлебчета, намазани със масло и поръсени със сусам, чашки, напълнени със сок, толкова сладък, гъст и непознат, че дори и сто пъти да го бяха опитали, пак нямаше да могат да определят вкуса му. В средата между всички тези деликатеси стоеше шише, обвито с цветни платнени тънки и широки ленти със звездички и мъниста, пришити към тях. До него гореше свещичка с най-наситения оранжев цвят,който детското им око някога бе виждало.
Заеха местата си около наредените в кръг блюда и изпитаха хем страни, хем познати чувства. Закотвиха уюта, който изпитват децата,когато са скрити под леглата и масите и знаят, че това е техният непокътнат остров, откъдето наблюдават външния свят, но външният свят не може да нахълта при тях, освен ако те не го поканят да влезе кротък, благ и добър. Припомниха си колко е хубаво да изпитваш изобилие заедно с други хора, отпуснаха умовете, отвориха сърцата и хиляди идеи затанцуваха като цветни искрици в главите им.
Приборите натежаха в ръцете ни ,изправихме гърбове и заоглеждахме с цветни очи, драперията на покривката, която висеше във въздуха и приличаше на перденца, спуснати до средата от курниз на прозорец. През извезаните геометрични формички на покривката преминаваха порозовелите лъчи на вечерното слънце и се преплитаха под масата като нишките на лабиринт, създаден от щастие. Между краката на тази необичайно висока и просторна маса сякаш имаше цветен стъклопис, който беше направен от ефирен, плътен и изпълнен с живот въздух, който ръцете ни прорязваха леко като птици.
Добре дошли в моя дом на вечеря..Заповядайте направо в хола.
Те престъпиха през прага и се озоваха в стая с висок таван и широки прозорци. Очите им се спряха на тъмно червен плътен килим, върху който грееха изсъхнали златисти слънчогледи, пришити към него толкова умело, че листата им не се разпадаха, дори когато стъпваха върху тях. Над пръснатите слънчогледи в средата на стаята бе разположена най-странната маса, която можеха да си представят. Това беше широка, дълга, квадратна дъбова маса, с масивни дървени крака и височина около два метра и половина.
Заповядайте! Седнете, където пожелаете на пода.
С огромана изненада те откриха, че вечерята щеше да се състои под масата. На пода бяха вече наредени купички и блюда пълни със чудни сосове, прошарени с ухайни билки, ванилови кремчета, поръсени с канела и медени капки, сладки и солени ядки с екзотични форми и аромати, кръгли хлебчета, намазани със масло и поръсени със сусам, чашки, напълнени със сок, толкова сладък, гъст и непознат, че дори и сто пъти да го бяха опитали, пак нямаше да могат да определят вкуса му. В средата между всички тези деликатеси стоеше шише, обвито с цветни платнени тънки и широки ленти със звездички и мъниста, пришити към тях. До него гореше свещичка с най-наситения оранжев цвят,който детското им око някога бе виждало.
Заеха местата си около наредените в кръг блюда и изпитаха хем страни, хем познати чувства. Закотвиха уюта, който изпитват децата,когато са скрити под леглата и масите и знаят, че това е техният непокътнат остров, откъдето наблюдават външния свят, но външният свят не може да нахълта при тях, освен ако те не го поканят да влезе кротък, благ и добър. Припомниха си колко е хубаво да изпитваш изобилие заедно с други хора, отпуснаха умовете, отвориха сърцата и хиляди идеи затанцуваха като цветни искрици в главите им.
Приборите натежаха в ръцете ни ,изправихме гърбове и заоглеждахме с цветни очи, драперията на покривката, която висеше във въздуха и приличаше на перденца, спуснати до средата от курниз на прозорец. През извезаните геометрични формички на покривката преминаваха порозовелите лъчи на вечерното слънце и се преплитаха под масата като нишките на лабиринт, създаден от щастие. Между краката на тази необичайно висока и просторна маса сякаш имаше цветен стъклопис, който беше направен от ефирен, плътен и изпълнен с живот въздух, който ръцете ни прорязваха леко като птици.
Знаете ли днес, хвърляйки случаен поглед на един епизод на Улицата, в който пред Кръстю Лафазанов бях строена като офицери няколко жени, се замислих за един прекрасен аспект, който съществува във връзката между мъжа и жената. Благодарение на мъжа жената концентрира в една точка силите си, а благодарение на жената мъжът разпръсква в повече посоки уменията си. Не е ли прекрасно как се допълват? Фрагментите са обединени от един фокус, а фокустъ се разпада на фрагменти.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
